Изгоних брат си и сега съжалявам!

Имам само един брат, а го изгоних от дома си! Сега искрено съжалявам, но той не иска да се върне.
Преди години живеехме в Лом. Първо аз дойдох в София и се омъжих. Когато майка ми и баща ми починаха, брат ми също дойде. Той е с 10 години по-малък от мен.
Тук се запозна с едно момиче. Ожениха се набързо и взеха ипотечен кредит за апартамент. Връзката им обаче не просъществува дълго. Караха се, започнаха да си изневеряват и накрая се разделиха.

Има ли виновен в случая?!

Банката взе апартамента и ги осъди да плащат още много години.
Брат ми остана на улицата. Дойде да живее у нас, но тъй като не изкарваше много пари, пък и плащаше на банката не даваше пукнат лев – нито за сметки, нито за храна, чувстваше се като все едно ни е син, за който трябва да се грижим. Ние имаме две деца и трето ни дойде в повече с мъжа ни. Започнахме да се караме заради брат ми. Аз се опитвах да говоря с него, а той все казваше, че сега е затруднен, че аз съм била длъжна да се грижа за него сега, а той щял да ми помага, като имал пари.
Но аз нямах как да се грижа, едва за нашите деца успявахме да го правим и преди това.
Накрая го изгоних. Той отиде под наем и сега ми е много жал. Искам да се върне, но той каза, че не би се върнал никога. Пък и не знам дали съпругът ми ще ми позволи да го приема отново.
Ох, много ми е тежко! Моля ви, успокойте ме! Дайте ми съвет!

Цветелина

бутони за споделяне