Децата ми не се разбират
Пише ви една отчаяна майка. Синът ми е на 9 г., а дъщеря ми – на 14 г. Двамата не се разбират и непрекъснато се карат. Вкъщи никога няма спокойствие, защото те крещят, спорят и все делят нещо. Опитвах по много и различни начини да им обясня, че трябва да се подкрепят, да бъдат другарчета, а не врагове. Те обаче не ме слушат и продължават. Преди седмица се сбиха и двамата се оказаха с рани. Заканват се един на друг. Веднъж малкият отряза кичур коса на кака си. Друг път тя му изхвърли през терасата любимия диск. Много са щурави и вече се уморих да се разправят с тях. Сили нямам, а те не спират и не спират. С мъжа ми също започнахме да се
Как да им помогна?
изнервяме покрай тях. Разменяме си по някой упрек. Обвиняваме се, че не сме ги възпитали добре. Толкова ми се иска да се разбират и да си помагат Нали затова ги създадохме. Много мислих преди да се реша на второ дете, но го направих, за да си има другарче дъщеря ми. Ние няма да сме вечни, а те двамата да са си опора. Надявам се единствено да променят отношението си един към друг след време. Как да им помогна аз?
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
Имам брат с който и аз не се разбирах като малък. Това което чета, че си правят е нищо пред това което съм правил с брат си. Но когато поотраснахме и той излезе извън града да работи и не се виждахме толкова често започнаха да утихват нещата. А и вече като пораснахме се разбираме супер. За това не се притеснявай, като поотраснат още малко ще започнат да се разбират
С времето това всичко ще се оправи.Аз съм на 15 години и бяхме същите с моята сестра,която е по-голяма-на 19.Има време сега може да се карат,но като пораснат ще разберат че това е грешно и трябва да се подкрепят.Просто са в такава възраст
))
Здравей, аз се казвам Андриян и към на 15. Нямам никакъв родителски опит, но искам да ти кажа, че аз бях така със сестра ми когато бяхме малки. Карахме се, биехме се, спорихме и с една дума си правихме мръсно. Бъди спокойна, с времето те сами ще почнат да се разбират. Преди години се заканвахме един на друг и куп мръсни и гадни номера си правехме, а сега се чуваме всеки ден. Остави на времето това. И не се ядосвай много…така ще се появят бръчки
Не мисля,че има начин да промените отношенията им…но не мисля и,че има за какво да се притеснявате толкова,според мен дразгите между брат и сестра са си напълно нормални.Имам по-голям брат и с него отношенията ни бяха също като при вашите деца…от сутрин до вечер се биехме и се карахме,а родителите ни ни говореха същото,което споменавате и вие.Това отминава с възрастта,но не напълно де..сега сме на по 20 и нещо и понякога пак се поскарваме,но много по-рядко
в никакъв случай не си мислете,че щом се карат,децата ви не се обичат или нещо такова,напротив точно обратното е ,просто го показват по по-странен начин.А когато поотраснат ще видите,че отношенията им ще се променят 
успех
Разликата между мен и брат ми е същата. Сега съм на 21, а той е почти на 16, но от няколко години между нас цари разбирателство. Разбира се, когато бяхме на годините на децата ви и у нас беше бойно поле. Постоянно се карахме, биехме, той, като по- малък, ми чупеше играчките, дъвчеше краката на куклите ми и все поразия след поразия. Сега вече всичко е коренно различно. Както обичам да казвам – всяко нещо с времето си. Ще дойде моментът, когато децата ще разберат каква е стойността на това да бъдат двама и всичко ще утихне
Пожелавам ви това време да настъпи по- скоро, за да падне товарът от плещите ви най- накрая. Късмет!
Май всички сме имали подобни проблеми и е така.И аз се карах и биех със сестра ми,тя ми късаше дрехите от яд,по-малка е от мен,но беше проклетичка.Моите деца се биеха често/2 години разлика/момиче и момче,сега са на по 20 и 22 год.а аз съм на 40,имат общи приятели,излизат заедно и много държат дин на друг,защитават се,прикриват се взаимно,но много хитро.Така,че всичко ще отмине,спокойно.Въпрос на време е,и здрави нерви от ваша страна,няма как.Да са живи и здрави.А аз и сестра ми сега се обичаме безкрайно много/защото сме пораснали/,живеем в различни градове и всяка среща м/у семействата ни е повод за празнуване. Обгрижвайте ги с любов и един ден всичко ще си дойде на мястото.Успех!
И ние бяхме същите, но с тази разлика, че и сега сме такива…е вече не се бием, но си се караме редовно. От няколко години гледам да не му обръщам внимание, но понякога думите му много ме засягат и не мога да си премълча и познайте какво става. На 25 съм, а той на 24 … надявам се да си промени държанието, но от това което виждам надеждата ми умира бавно. Мога само да кажа на разтревожената майка да ги обича и да им се радва, а като пораснат може би сами ще си оправят отношенията