Изнемогвам – уча, работя, гледам брат си

На мен се падна ужасно семейство. Баща ми е алкохолик, а оказва се – майка ми от нищо не се интересува. С всичкия си акъл – не се разделиха, ами преди 8 години решиха да се опитат да заздравят връзката си, като си родят още едно дете. Сега това дете го гледам аз и вече не издържам.

Безсилие!

Аз съм на 23 години. Есента се записах да уча задочно. Знам, че съм закъсняла, но трябваше да събера пари, за да си покривам сметките. Ако си мислите, че някои ми дава пари, лъжете се. Работя. Продавам в магазин за обувки и работя на смени – два дни съм на работа. Другите два дни, които уж трябва да почивам, ходя на лекции, чистя у дома, готвя, проверявам домашните на малкия си брат, защото той е в първи клас, а няма кой да му покаже еднa буквичка как се пише.
Майка ми и баща ми все едно нямат деца. Хайде, аз съм голяма, ама той е малък и не го разбира това.
А на мен лично ми е писнало. Вече изнемогвам. Нямам психически и физически сили вече, но сърце не ми дава да обърна гръб на малкото си братче. То не е виновно, знам, но понякога на него изкарвам безсилието си, защото на родителите ни им е все едно. После съжалявам, но вече и него съм наранила.
Много ми е тежко, много.

Зорница

социални мрежи