Запознайте се с езика на марковите парфюми

Може би сте се чудили на много от термините, които се използват в света на марковите парфюми.

парфюми

ivis.bg представя парфюмите

А искате ли да научите този „чужд език“ на ароматните фанатици, така че и вие да можете да говорите като парфюмеристи. С вашето обучение ще се заеме Ivis.bg, като тук ще намерите всички термини, които се използват в света на благоуханията, както и техните значения. Вижте:

Абсолют. Познат още като същност. Това е най-силният ароматен материал, който може да бъде извлечен от цветята или от другите растения.

Акорд. Комбинация от два или повече аромата, които се съчетават и се създава един нов, чийто ухание носи едно съвсем различно впечатление на марковите парфюми.

Алдехиди. Органични съединения, присъстващи в много от естествените материали, като те могат да се синтезират изкуствено. Шанел №5 например е флорално-алдехидния тип маркови парфюми.

Анималистични аромати. Носители на тези аромати са съставките от животински произход като цебетова мас, амбър, мускус и боброва мас. В съвременната парфюмерия те обикновено се произвеждат по синтетичен път. Често имат силна и неприятна миризма в концентрирана форма, но в правилните количества тези нотки придават дълбочина на аромата на марковите парфюми.

Апокринни потни жлези. Това са жлези в човешкото тяло, които имат уникален аромат при всеки един индивид. Могат да засилят аромата на използваните парфюми, но също така могат и да го заглушат напълно.

Атар. Под това име се обединяват всички етерични масла, дестилирани от цветя (Например: розово масло).

Базисни нотки. Третата и последна фаза на изпаряване на марковите парфюми.

Балсамови аромати. Богати, сладки и смолисти нотки, произведени от растителни балсами и смоли. Най-добър пример за този тип аромати са ориенталските парфюми.

Букет. Смес от цветни нотки.

Камфорови аромати. Имат свежи, чисти и охлаждащи характеристики, като например за тях е евкалипта. Много често терминът се използва и при описването на розмарина и някой други растителни нотки използвани в марковите парфюми, основно растящи около средиземноморието.

Шийпр. Това е френското наименование на Кипър. Във парфюмерията, с него се описват гористите, мъховите или земните аромати.

Цитрусови нотки. Те са свежи, леко кисели и силно напомнящи на лимон, портокал, мандарина, грейпфрут или бергамот.

Съединение. Концентрираната смес на ароматите, преди да се разреди и от нея да се получат марковите парфюми. Някой наричат съединенията парфюмно масло.

Дестилат. Продукт на дестилацията. Например, лавандуловото масло е дестилат на пресните, цъфнали лавандулови растения.

Изсъхване. Последната фаза или най-долната нотка на аромата, която се появява няколко часа след първото пръскане. Оценките на марковите парфюми се правят именно по продължителността на уханието по време на този етап.

Одеколон. Разтвор на около 3 процента парфюмно съединение в алкохолна или водна база. Много по-лек е от концентрираните парфюми.

О дьо парфюм. Алкохолен разтвор, съдържащ 10-15% парфюмно съединение.

Тоалетна вода. Подобно на горните две, с разликата че съединението на парфюма е 3-8%.

Земни аромати. Усещат се като мириса на почвата, на земята в горите, на плесени или мъхове.

Етерични масла. Най-силно концентрираните, летливи, ароматни есенции от растенията, получени чрез дестилация или експресия.

Мимолетни аромати. Това са най-бързо изчезващите нотки или аромати.

Екстракт. Алтернативно наименование на алкохолните парфюми. Нарича се понякога и екстрейт и съдържа между 15 и 45% парфюмен концентрат в алкохола.

Фиксатор. Съставки, които се добавят в марковите парфюми, за да издържат те по-дълго.

Цветни (флорални) аромати. Тези парфюми имат ясно дефиниран аромат на различни видове цветя.

Флорално–плодови аромати. Тези маркови парфюми, които имат такива аромати имат ясно изразен плодов елемент във връхните нотки, който преминава като акцент и в сърдечните нотки.

Фужер. Френската дума за папрати. Тези аромати са базирани на комбинация от треви, като може да се включат и нотки на лавандула, кумарин, дъбов мъх, дъждовна гора и бергамот.

Зеленини. Това е общото наименование на тревата, листата и стеблата на зелените растения, използвани в парфюмерията.

Сърдечни нотки. Това е втората фаза на изпаряване на марковите парфюми от кожата, която започва да се появява след избледняването на връхните нотки.

Тревисти аромати. Под този термин се разбира чувството за естествен, хладен аромат, като например на прясно окосена трева или сено, а също и на лайка или градински чай.

Есперидиа. Общ термин за цитрусовите масла.

Йонони. Високо ценени синтетични химикали, които се използват в малки количества в много от цветните, тревистите и дървесните парфюми. Често с тях се създават аромати, които са подобни на виолетките и на ирисите.

Кожа. Това са съставки, които имат остър опушен аромат на дъбилни кожи. В парфюмерията се получава от боброви кожи, кехлибар и синтетични химикали.

Мъхести нотки. Аромати на земя след дъжд или уханна гора.

Нос. Това е лицето, което различава отделните ароматни компоненти на марковите парфюми. Това са истинските парфюмеристи, те са безценни за развитието на отрасъла.

Ориенталски аромати. Парфюмно семейство, което се основава на балсамовите и екзотични аромати като ванилия, дъбов мъх и животински нотки. Към тях се включват и много пикантни подправки и като цяло парфюмите, които се причисляват към това семейство са тежки и подходящи за използване вечер.

Озонови аромати. Това са химически създадени нотки, които имитират миризмата на свеж въздух, след гръмотевична буря или силен дъжд.

Парфюм. Най-силно концентрираната форма на ароматите, като тук се говори за 20-50% парфюмно съединение.

Резиноиди. Екстракти от смолисти клейове, балсами, смоли или корени. Често се използват като фиксатори в парфюмните композиции.

Силаж (Пробуждане). Това е следа по кожата, която остава след изсъхването на парфюмите.

Солифлора. Аромат, който се фокусира върху едно единствено цвете.

Пикантни нотки. Имат остър аромат, но имат топъл или дори горещ характер. Такива нотки са карамфиловото масло, канелата и маслото от мащерка.

Стабилност. Отнася се до това, колко дълго трае аромата върху кожата или в бутилката, когато е изложен на топлина, светлина или въздух.

Връхни нотки. Впечатлението от марковите парфюми при първото им прилагане върху кожата. В техния състав влизат най-летливите елементи на парфюмите.

Дървесни аромати. Нотки, които събуждат асоциация на прясно отсечени или сухи дървета.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *