Едно на всеки седем деца във Великобритания на въпроса с какво иска да се занимава, когато порасне, отговаря, че желае да бъде по-скоро знаменитост, отколкото лекар, учител или адвокат.

Това пише в. “Сън”, позовавайки се на резултатите от анкета, направена по поръчка на банка “Alliance and Leicester”.

Данните от проучването показват, че подрастващите гледат на славата като на кариера и че това се дължи на риалити шоута като “Биг Брадър” и на звезди като Парис Хилтън и Пийчис Гелдоф.

Близо 25 процента от участвалите в допитването младежи на възраст между 16 и 21 години поставят на първо място като най-желана професията на певците и музикантите. На второ място е реализацията в телевизията или друга медия, а на трето - професията “знаменитост”.

Само 13 от анкетираните искат да станат учители, 12 процента - лекари, а 11 процента - адвокати.

Ето и Топ 10 на най-популярните професии:

1. Певец/музикант

2. Работа в телевизията или други медии

3. Знаменитост

4. Моден дизайнер

5. Учител

6. Лекар

7. Адвокат

8. Военен

9. Журналист

10. Спортист

Acvtualno.com

Жените, родили дете с помощта на цезарово сечение, по-трудно установяват първична връзка с новороденото и реагират на неговите нужди. Това е становището на изследователи от Университета “Йейл” в САЩ под ръководството на Джеймс Суейн, публикувано в новия брой на изданието Journal of Child Psychology and Psychiatry.

Както е известно, сигналите за предстоящо раждане, са под въздействието на хормона окситоцин. Той е отговорен и за формирането на майчиното поведение, както и за настроението на жената след раждането.

Компютърното сканиране, извършено от американските специалисти, показва, че нивото на окситоцин значително се различава при жените, родили по естествен начин и тези, при които е било направено цезарово сечение.

Според проф. Джеймс Уокер (James Walker) от Кралския колеж по акушерство и гинекология (Royal College of Obstetricians and Gynaecologists, RCOG) във Великобритания, такава зависимост е установена сравнително отдавна, но проблемите могат да се свържат и с усложненията от раждането по време на операцията, а не от самата нея.

По мнение на специалисти от Световната здравна организация (СЗО) броят на цезаровите сечения в страните от Европа и Северна Америка, не бива да превишава 10-15%, докато в момента той е около 25%. Причината според тях е, че такъв начин на раждане често се избира от самите родилки, а като всяка хирургична намеса, то има странични ефекти.

По данни на д-р Мете Кристоферсен Тулонес (Mette Christophersen Tollånes) от Университета “Берген” (Universitetet i Bergen), Норвегия, плановото цезарово сечение повишава риска от астма с 40%, което може да се обясни с факта, че при естествено раждане то става в момента, когато дробовете на детето са напълно развити, и плодът сам сигнализира, че е напълно готов да съществува самостоятелно. При плановото цезарово сечение кога да стане раждането се определя според формалния срок на износване, а не от степента на развитие на детето, съобщава Би Би Си.

Zdrave.bg

Не допускайте то да възприеме детската градина като наказание.

Детето ви е вече достатъчно пораснало, за да се замислите за завръщането си на работа след майчинството. И ако лятото е сезонът на почивките, когато може да се разчита на помощта на бабите, то през есента алтернативата често се свежда до детската градина.

Кога да запишете детето на детска градина?
Мненията за това, кога да се даде детето в детска градина, силно се разминават в различните страни. В Израел, например, майчинството продължава само 3 месеца, след което майката трябва да се върне на работа. Противоположна тенденция се наблюдава в САЩ. Американските психолози смятат, че детето на възраст до 1 година се нуждае от майка си 24 часа в денонощието, до 3 годишна възраст - може да потърпи, ако майката излезе за кратко в другата стая, а едва след 3 годишна възраст то е способно да остава само в продължение на няколко часа.
Съществува и мнение, че детето изобщо не трябва да се дава на детска градина, особено ако има баба, готова да се грижи за него. Но детето, което живее под постоянна опека, рискува да израсне напълно неприспособено към живота на възрастните, към работа в колектив, може да стане зависимо и асоциално и да не развие умения за общуване с другите хора.
Що се отнася до стреса, който детето изпитва през първите дни в детската градина, то той се равнява на стреса, който детето изпитва и в училище. Не допускайте в никой случай то да възприеме детската градина като вид наказание. Проучете внимателно детските заведения, разговаряйте с директорите и персонала и се убедете, че атмосферата там гарантира физическия и емоционален комфорт на малчугана.
В нашата страна преобладава мнението, че детето трябва да се даде на детска градина след втората му година, а още по-добре е, ако това стане след третата. Това е свързано с факта, че децата често боледуват, а също и с това, че детските учителки и лелките не са в състояние да осигурят достатъчно грижи за всяко едно от децата в групата, когато те все още не умеят да държат лъжица или да се обличат самостоятелно.
Колкото по-малко е детето, толкова по-слаба е неговата имунна система и толкова по-възприемчиво е то към различни инфекции. Преди постъпването си в детската градина детето трябва да има изградена самостоятелност, а също и определена самодисциплина за да свикне бързо и безпроблемно с установения дневен режим.

Подготовката на детето за детската градина
За да се избегнат честите заболявания, детето трябва да се закалява. За тази цел не е необходимо да се правят сложни процедури - детето просто трябва да се облича така, както се обличаме и ние. Температурата на водата при къпане трябва да се понижава до 28-26 градуса. През лятото то трябва да се къпе и в естествените водоеми. Детето на 2 години вече е в състояние да пие сок или айрян от хладилника. То трябва да се научи на режим максимално близък до режима в детската градина. Не се притеснявайте, ако детето ви все още не използва гърне. Като правило, когато гледа другите деца, то само се отказва от памперсите и започва да използва гърнето. Това се отнася и за самостоятелното хранене.

Първите дни в детската градина
Адаптирането към детската градина трябва да става постепенно. Първоначално оставяйте детето само за 1-2 часа, като му дадете възможност да си поиграе с другите деца. Когато то свикне с новия колектив, може да го оставите, но го предупредете, че тръгвате и ще се върнете в определен час. Понятието “два часа” не означава нищо за детето и затова му обяснете, че ще се върнете веднага след обяда и задължително изпълнете обещанието си.
Адаптирането може да продължи 1-2 седмици, в зависимост от характера на детето. Ако детето ви е твърде затворено и силно привързано към вас, може да се обърнете за помощ към специалист.

Tia.bg

За да има успехи, детето ви трябва да е умно. Обратното също е вярно. Установено е, че тези, които успяват, имат висока степен на емоционална интелигентност.
Може ли бъдещият успех да се предскаже? Американски психолози решават да определят критериите, по които това може да се направи. Те раздали на 4-годишни деца парче торта, като им обяснили, че ще получат и второ парче, ако обаче четвърт час се въздържат да изядат първото.
Някои деца веднага опустошили сладкото изкушение. Други явно се измъчвали, затваряли дори очите си, но не посегнали към парчето. По-късно се оказало, че децата от тази група имали по-висок успех в училище, по-лесно се приспособявали, били по-общителни. Още от най-ранната си възраст те успявали да се владеят, да се концентрират, да се изявяват.
Бебето ви не се ражда с тези качества. То обаче има всички заложби бързо да ги придобие. Мама и татко могат да му помогнат.

Софтуерът на ума се формира отрано

Доказано е, че емоционална интелигентност развиват деца, които още от раждането си растат заобиколени от внимание. Така те се чувстват защитени и това е основата за високи умствени постижения. Причината е, че паметта и чувствата са тясно свързани помежду си, тъй като и за двете са отговорни едни и същи зони в мозъка.
През първите месеци грижите ви за детето стимулират оптималното му физическо и нервно-психично развитие. Когато сменяте пелената му, кърмите го или го гушкате, през мозъка му протичат импулси – започва формирането на мрежата, която подготвя умствените постижения.
Любопитно е, че още в първите дни след раждането новороденото се опитва да създава връзки между нещата. Като тази: “Щом мама ми говори, сигурно скоро ще ме вдигне от креватчето.” В началото бебето е по-пасивно и очаква импулсите да идват от майката. След 6-ия месец обаче то започва самостоятелно да проучва околния свят. Протяга ръце към играчката, която виси над него, и очаква или да му я подадете, или да му обясните нещо. Това е неговият начин да ви задава въпроси.

С течение на времето детето става все по-подвижно и заедно с това расте и любознателността му. Когато се научи да пълзи, да пази равновесие, то непрекъснато придобива нов опит, който се складира в неговия мозък.
Две-тригодишното дете постоянно експериментира какво може и какво не, какво му е позволено и кое е забранено. Това често ядосва близките около него. Защото те приемат някои негови инициативи като непослушание и своеволие. Например момчето на 2-години бърза да счупи камиончето, за да узнае какво има “вътре” в него… Добре е да запомните, че чрез тези занимания малчуганът не само задоволява любопитството си, но се учи и да се съсредоточава върху конкретна задача.

Еволюция

Бебетата се раждат гении – през първите месеци те могат да разбират всички езици на този свят. Това, което чуват най-често, се съхранява в мозъка им за около девет месеца като майчин език. Ранният опит е важен и за зрението, и за слуха. Бебето се учи да вижда, като първо наблюдава лицата на мама и татко, ярките цветове и форми на играчките, различава светло и тъмно. То се стреми да чува, когато мама се обръща към него с мили думи. Мозъкът преминава през различни периоди при усвояването на определени умения. Не се заблуждавайте, че може да формирате енциклопедист от най-ранна възраст и поради това не претрупвайте деня на детето с всякакви занимания. Не забравяйте обаче, че през първите три години връзките в мозъка се развиват особено интензивно, тъй като през този период в него последователно “се отварят” все нови и нови зони – нещо като телефонна система, в която се включват все повече абонати.

Още след раждането бебето се подготвя за абстрактното мислене. В първите седмици то разпознава предметите, на три месеца е в състояние да ги различи дори ако са деформирани. На 6–8 месеца се убеждава, че съществуват неща и хора, макар че то не ги вижда. Това е огромен скок в мисленето.
На една година детето може да си представи протичането на процеси. То обаче е педант – държи действията да протичат по един и същи начин. Когато хвърля играчката от креватчето си на пода, иска мама веднага да му я подаде…
На година и половина то се стреми да има свои изяви – започва да прави собствени планове. Например иска да яде с голямата лъжица вместо с малката. В този период се появява “Аз-съзнанието”.
През третата година детето може да прави заключения за действителността от символи – “Ще получа подарък за рождения ден”. Това вече е абстрактно мислене. На 3–4 години детето задава първите по-философски въпроси – “Защо сутрин е светло, а вечер – тъмно?”. Настъпва време да задоволявате неговата любознателност не само с отговорите “да” или “не”. Ще се наложи да обмисляте как най-популярно да обяснявате какво е някой да почине или защо на касата в магазина хората се нареждат един след друг…

Шегите хранят мозъка

Няма нищо лошо, ако от време на време се вдетинявате. Това е полезно и за вас, и за малчугана. Ще ви улесним с някои идеи.
Първите шест месеца. Бебето има нужда от атракции.
Имитирайте го, правете му гримаси, пейте му с нисък или с висок глас.
Съберете предмети, изработени от различен материал: кадифе, коприна, дърво, пластмаса. Давайте ги на детето да ги пипа. Разбира се, не му предлагайте неща, които са опасни и могат да го наранят. Окачете черно-бели или пъстри плакати в стаята, в която е креватчето му, и сочете някои интересни детайли от тях.
Втората година. За детето ще е много забавно, ако поиграе със стар вестник. Давайте му и наблюдавайте как то го мачка с малките си пръстчета, как се вглежда в илюстрациите, къса го… Особено подходящи за тази игра са каталозите на големите вериги, защото са по-шарени и хартията им е гланцова.

Направете от кашони тунел или къщичка за малчугана. Наблюдавайте го как пълзи, разглежда творбата ви и се крие в новото “скривалище”.
Стимулирайте откривателския порив на детето, когато сте на разходка. Съревновавайте се кой пръв ще види куче или коте, кой ще открие червено цвете в парка.
Направете сапунени балони и накарайте съкровището си да ги гони, хваща и пука.
Правете тренировки по запомняне. Често питайте детето къде е любимото му мече, помолете го да ви го донесе.
Третата година. Четете артистично книга с картинки, играйте сценки по това, което се описва в нея. Метнете одеяло върху себе си и детето и така пълзете или ходете по стаите. Кой пръв ще се измори?
Включвайте го да помага в домакинството – подредете заедно масата. Или по-добре подредете я вие, но го накарайте да открие какво сте забравили да сложите.

Висок ЕК=успех

ЕК означава емоционален коефициент. Той показва каква емоционална интелигентност притежава детето. Деца, при които този коефициент е висок, успяват повече в живота. Високият ЕК не е вроден, той се придобива. Може да започнете стимулирането в тази насока още при кърмачето. Когато забележите някое характерно състояние при детето си, назовавайте го: “Вече ти се спи”, “Гладно си”, “Радваш се”. С времето то ще установи, че го разбирате все по-добре. Към края на първата година може да споделяте с детето собствените си чувства. Така ще го стимулирате и то да описва своите.

Соня Найденова

9 месеца

Сексът е важна част от семейния живот. Ако съпрузите имат проблеми в леглото, това пряко се отразява на взаимоотношенията между тях.
Често след умората през работния ден, заниманията в спортната зала или поради… главоболие, единият от съпрузите изобщо не е в състояние да мисли, а камо ли да прави, секс.

Какво може да се направи, когато единият от партньорите гори от желание, а единствената мечта на другия е да заспи блажено? Как да откажем секс, без да обидим партньора?

Правенето на секс против волята не е приятно занимание. То не носи никакво удоволствие. А правенето на компромиси по този повод не е изход.

Много жени се опитват да се крият от секса зад домакинската или служебна работа, убеждавайки партньора си, че работата не чака и трябва да бъде свършена именно сега. Това твърдение може да ви помогне веднъж, втори път, но в един прекрасен момент ще ви хванат, че увъртате.

Най-добрият вариант е честно и откровено да поговорите с партньора си. Напълно възможно е той да ви влезе в положение и да ви разбере. Но това не винаги е толкова лесно. Доста често отказът от секс се възприема твърде негативно от мъжете, като удар по мъжкото самолюбие.
Затова, преди да отхвърлите “заявката” за секс, похвалете мъжа за някой негов “подвиг”, нещо, което той е направил, като би било полезно дори да преувеличите малко заслугите му.

Разочарованието на мъжа може лесно да се смекчи и с обещанието, че в замяна на днешния пропуснат секс, утре вечер вие ще му предложите една незабравима вечер.

Според статистиката, мъжете и жените често отказват правенето на секс, поради еднообразния интимен живот. Сексът по сценарий омръзва доста бързо. Трескавата възбуда изчезва, губи се силата на усещанията – вие знаете, че тази вечер ще бъде както предишната!

В такъв случай трябва да поговорите с партньора си. Напълно възможно е той отдавна да иска да ви сподели същото, но да се страхува да не остане неразбран.

Ако той не проявява никаква инициатива, вземете нещата в свои ръце. Раздвижете фантазията си и се опитайте да разнообразите интимния си живот. Започнете с романтична вечер на свещи, бавни танци, малки изненади и привлекателни предложения. Вашата задача е партньорът ви да отговори на вашите старания. Дерзайте и вашият живот ще се изпълни с нови ярки цветове и усещания!

Tia.bg

Човекът умее и да различава изражението по лицето и очите и да извършва осъзнати действия с ръцете. Само хората могат да общуват с помощта на думите. При това общуването между двама души е нещо повече, отколкото просто размяна на думи. То винаги е свързано с мозъка. В четвъртия си месец новороденото бебе започва да се заглежда в неща: очите на хората, за да определи евентуални те им намерения. А в края на първата година от живота си детето започва да се досеща за какво мислят възрастните. Дори още на двумесечна възраст то задържа погледа си повече на очите им, отколкото на други части на тялото. Повечето животни приемат вглеждането в очите като опасност и само при хората очите говорят много повече. Това децата го запомнят.

Внимание и чувство на защитеност

От гледна точка на психолозите на младите родители са позволени някои грешки във възпитанието на детето, ако то обаче е уверено в три неща:

че се обичат един друг;

че се стремят да отделят внимание на детето си;

че яденето е дос тъпно за тях по вся ко време.

Тези три фактора говорят на детето, че с него хората са внимателни. Именно вниманието на възрастните дава на детето чувство на защитеност и означава за него безопасност. Ако то не се чувства в безопасност, това води до стрес, който блокира някои способности на възпитанието му.

Невниманието може да предизвика изхвърля нa поправинете в кръвта на хормони на стреса, които даватследната команда на организма на малчугана: „Сражавай се (бори се) или бягай”. Това блокира другите системи на мозъка, които отговарят за обучението. Постоянното присъствие на хормони на стреса може да нанесе вреди на тези системи, които впоследствие да повлияят на целия живот на човека и на неговото здраве.

Chudesa.net

Доста по-често от преди в наши дни детето се отглежда в семейство без баща и отговорностите за неговото възпитание са изцяло прехвърлени върху майката.
Въпреки общоприетото мнение всъщност мъжката психика е по-ранима и крехка. Мъжът често не издържа товара на отговорността, който му налага ролята на баща и това доста често е реалната причина той да изостави семейството си. Това почти винаги е свързано с вътрешни терзания, дори той да отива при друга жена.
За детето може би е най-добре веднага да разбере истината: “Татко сега ще живее на друго място, после ще ти обясня защо”. Детето няма да пита повече и търпеливо ще чака – може би години. То е много деликатно същество и когато порасне ще разбере причините.
Майката в никакъв случай не трябва да си изкарва гнева за проваления брак върху детето. Често жената не може да преодолее негативните чувства към бившия си съпруг и говори на детето колко лош е баща му или просто го използва като средство за натиск върху бившия си мъж.
Най-добре е в разговорите бившият съпруг да не се назовава по име, а просто да се казва “баща ти”.

А ако бащата въобще не се интересува от съдбата на своето дете?
Обикновено това става, когато раздялата е била особено болезнена и неприятна. Тогава и отношенията остават напрегнати.
Мъжът почти никога не напуска детето, а жената. Той се нуждае от общуване със собственото си дете, но застрашен от нови неприятни ситуации, жертва отношенията си с него.
Най-доброто решение е жената да се успокои, да почака неприятните емоции да се уталожат и у двамата и по възможност временно да избягва общуване с бившия си съпруг. А после сама постепенно да се опита да наложи добри отношения с него.
Ако не тя, то поне детето трябва да има близки отношения с баща си.

В определен момент в живота на майката се появява друг мъж, който понякога става и неин съпруг.
Как да обясним на детето, че то има двама бащи? Много просто. То има татко Иван, който живее с тях и татко Петър, който живее в друго семейство. Повярвайте - за детето това не е неразрешим психологически проблем. То има две баби и двама дядовци.
То ще се привърже повече към този татко, който му отделя повече внимание. “Кръвта” в този случай не играе никаква роля. Важни са отношението, чувствата и загрижеността.

Ако жената все пак остане сама и не успее да установи и на по-късен етап добри отношения с бащата, тя е принудена да запълни вакуума на мястото на общуване с бащата. Около детето е добре да има много други хора: баби, дядовци, други роднини, близки приятели.
В подобна ситуация внимателният вуйчо или дядо могат да компенсират липсата на баща, макар и отчасти.

Реалността показва, че децата на разведени родители почти винаги са по-лошо осигурени. На другите купуват велосипед и скъпи играчки, а не тях - не.

Какво може да направи майката?
Да събира пари и понякога да купува това, което иска детето. Има и друг вариант: вие не можете да си позволите “Лего”, но детето има много евтини играчки, които може да подарява на другите деца. Това не само ще му помогне да израсне щедро, но и ще създаде у него усещането за собствената му значимост.

В такива ситуации на жената се налага психологически да бъде и майка, и баща, да съвместява строгост и нежност, взискателност и умение да прощава. Обикновено жената приема само една от тези роли: или е твърде нежна и ласкава, или прекалено твърда.
В нормалната семейна среда единият родител наказва, а другият съчувства.

Може да прозвучи парадоксално, но при момчетата душевната връзка с майката е много по-силна, отколкото с бащата. За момичетата бащите са по-значими и те преживяват раздялата по-болезнено. Тези, на които липсва опитът от общуването с бащи, стават по-подозрителни, пресметливи и внимателни в сравнение с момчетата. Те се страхуват да не стане “като при мама”. Ако момичето израсне силна жена, тя е способна да преодолее комплексите и да създаде нормално семейство.
За да стане обаче това, майката трябва да убеди себе си, а след това и самото дете, че не всички мъже са еднакви, т.е. като бившия. Ако тя живее в постоянен страх от силния пол или презрение към него, то това отношение неволно ще се предаде и на дъщерята.
Момичето трябва да се научи да възприема мъжете като реални хора, т.е. с техните силни страни, но и със слабости.

Въпреки всички полагани усилия самотната майка, а и тази, която има втори брак трябва да бъде готова да чуе от дъщеря си: “Ти ме лиши от баща”. За да не се случи това, момичето трябва да има възможност да общува с баща си. Така то няма да създаде за себе си някакъв идеален образ на несправедливо обидено същество или да се чувства жертва.

Tia.bg

7-8-годишните деца са склонни да поделят онова, което притежават, и да се съобразяват с другарчетата си, докато егоизмът преобладава сред 3-4-годишните малчугани, сочат резултатите от швейцарско изследване.

Изследването на екип под ръководството на Ернст Фер от Университета на Цюрих обхванало 229 деца на различна възраст.

Промяната в поведението, свързана с чувството за справедливост, може да не е само социално обусловена, а и да е отчасти програмирана, т.е. да е придобита с човешката еволюция и да е заложена в гените, поясняват авторите на изследването.

Смятам, че гените и културата играят заедно важна роля, заяви Фер.

Децата получили лакомства като разменна монета в рамките на експеримента. Участниците били разделени по двойки. Пред тях имало две опции - да вземат бонбон, а другарчето им да не получи лакомство или за всеки от двамата да има по един бонбон.

Участниците разполагали единствено със снимка на партньора си, за да се избегне въздействието от реакциите лице в лице. Децата, взели решение, получавали бонбон като награда, независимо от избраната от тях опция.

Въпреки това много от 3-4-годишните малчугани предпочитали да вземат лакомство, а другарчето им да остане без бонбон. За сметка на това 7-8-годишните избирали опцията, свързана с подялба на лакомствата.

Изправени пред избора “два бонбона за мен, нито един за теб” или “по един бонбон за всеки от нас”, 40 на сто от по-големите малчугани отказали да оставят другарчето си с празни ръце, докато това се отнасяло за по-малко от 9 на сто от 3-4-годишните.

Изследването освен това показва, че, колкото и да е изненадващо, единственото дете в семейството по принцип е по-щедро от другите деца.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. “Нейчър”.

Actualno.com

В едни времена за идеал е била смятана пищната гръд, в други – нежната девическа гръд. Стандартите са се променяли, но отношението към тази част на женското тяло винаги е било константа - във всички епохи женската гръд е привличала вниманието на мъжете.
Днес благодарение на развитието на медицинските технологии дамите лесно се решават да коригират формата и размера на своя бюст.

Кои гърди се смятат за идеални?
За идеални могат да се смятат тези гърди, които при всякакви движения и положения на тялото запазват почти непроменена красивата си форма.

Ако при движение на тялото млечните жлези са преместват значително, причината за това може да бъде затлъстяване или отпускане на кожата.

Преди да започнете да се грижите за млечните жлези, трябва да сте запознати с тяхната анатомия. Гърдата е свързана с влакна с малкия и голям гръден мускул. При правилно положение млечната жлеза трябва плътно да прилепва до гръдния мускул, а кожата трябва да бъде опъната. Разбира се, трябва да се отчита и природната форма на млечните жлези. Крушовидната или конусообразната форма на млечните жлези почти не се среща в европейските страни - тя е характерна за жените в Африка. У нас са разпространени дискообразната, сферичната и ябълковидната форма на млечните жлези. Първият тип запазва формата си най-дълго време.

Най-прославените красавици са започвали да се грижат да гърдите си на 14 годишна възраст. През следващите 4-5 години майките са се грижили за това, техните дъщери да нямат големи мастни наслоения в гърдите си и да не развиват твърде големи гърди.

Как се развиват хармонично оформени гърди?
Хармоничното развитие на гърдите може да се осигури с помощта на редовните спортни занимания (плуване, гребане, гимнастика) и ограничения от високо калорична храна. Заседналият начин на живот и липсата на правилен хранителен режим като правило увеличават мастната тъкан на млечната жлеза.

Жените не трябва да се страхуват от огледалото – те трябва да хвърлят критичен поглед към себе си. Толкова ли са били високи гърдите ви преди 5 или 10 години? Може би забелязвате и първите мастни възглавнички по своя гръб?
Не се огорчавайте. Все още не всичко е изгубено. Трябва да укрепите големия и малък гръден мускул и да опънете отпуснатата си кожа. В козметичните салони опитните специалисти ще вземат необходимите мерки. Главните от тях трябва да са подобряване на циркулацията на кръвта и укрепване на тъканите.
В домашни условия вие също можете да направите много за подобряване на еластичността и здравината на тъканите.

Важен фактор за укрепване на гръдните мускули са дихателната гимнастика и масажът на млечните жлези. Но масажирайки гърдите си, вие трябва да бъдете много внимателни. Масажът на мускулите, идващи от раменете към гърдите, трябва да се прави само от опитен масажист.

Още по-големи успехи ще постигнете, ако се занимавате със спорт. В този случай препоръчителни са плуването и гребането.
Сутрин и вечер разтърквайте гърдите си с хладка солена вода.
Полезен е и студеният душ.

Tia.bg

Универсално вярване е, че растежът на зъбите при бебетата е придружен с всевъзможни видове неразположения. Ето защо, едно от най-мрачните предчувствия на младата майка е свързано с ужаса за времето, когато на малкото бебе ще започнат да му растат зъби.
Любителят съветник на младите майки, винаги дава много удобни диагнози, като с тях се покриват много грешки, които биха се допуснали. Бебето има обрив по кожата - зъби растат. Бебето е настинало – да, когато му растат зъби, бебето често настива. Бебето е нервно, плаче, нещо го боли - когато растат зъбите, бебетата са винаги неспокойни. Бебето плюе храната си - о, това е обикновено нещо, когато зъбите растат. Няма значение, каквото и да се случи през този период, за всичко са виновни зъбите. Лесно е да се види на каква опасност е изложено бебето, чиято майка възприема тези обяснения. Майката, която е убедена, че растежът на зъбите причинява разстройство на стомаха и диария, не отива малко по-далеч, за да търси една по-логична и убедителна причина, като неподходящо мляко, претопляне, или неподходяща храна. И така, една евентуална, скрита болест, може да се остави без внимание, а детето да страда ненужно през този период, заради едно вярване, което е заело своето място.
Често се случва млади майки да разговарят помежду си и да коментират с какви страдания е свързано никненето на зъбите на бебетата им. Дали температура, кашлица, хрема…И често за това се обвиняват пробиващите зъби и взаимното успокоение на майките, че това е нещо нормално. Но именно защото безпокойството на всяка майка се пробужда, тя трябва да може да прецени дали оплакванията са наистина безобидни.
Защо растежът на зъбите си е добило та¬кава лоша репутация? Има ли някаква причина? Не и ли това само суеверие? И ако е така, от къде идва то?
Не е много трудно да се види поне една въз¬можна причина за това вярване. Трябва да се запомни, че докато самото прокъсване на венеца от зъба се обвинява, че причинява всички бо¬лести, то преди и след прокъсването на венеца от зъба, венеца може да е болезнен, подут и чувствителен. Също трябва да се запомни, че има 20 зъба да изникват, през един сравнително кратък период. Така че, почти винаги има зъб, който точно пробива или е пробил, който се очаква да пробие, или е почти готов да пробие! Така че, почти няма време, в което и най-малката болест, явила се, да не съв¬падне с дейността на някои от тези зъби. Лесно е, следователно, да се види, че това състо¬яние дава една идеална почва, на която суевери¬ята, че растежа на зъбите е причина за всички сму¬щения, съществуват.
Разбира се, няма да е справедливо да отречем, че процесът на растеж на зъбите не е свързан с известни безпокойства. Има много бебета, които с големи неразположение преминават този процес. Докато за други бебета това е така просто, лесно и естествено. Това е идеално и не е много преувеличено, ако кажем, че повечето от бебета преминават този период без особени безпокойства.
От друга страна, не е лесно за много деца, както и за техните родители. Не е трудно да се види защо растежа на зъбите може сериозно да намали силата на нервите и общото физическо състояние. Тогава се появяват неспокойство, болка не само на самото място, където расте зъба, безсъние и пр.
Ето защо, ние родителите, трябва да се заредим с търпение, за да преминем успешно през този така важен за нашето бебе период, и да следим тревожните симптоми, защото те могат да бъдат причинени не само от растежа на зъби. Нека всяка по-продължителна висока температура или кашлица, съвпаднала с периода на растежа на зъбите, пробуди нашето внимание.

Мамита-БГ