5 полезни съвета как да изберем зимни обувки на детето

Бр-р-р-р! Уж е началото на октомври, а навън си е направо зима.

Този път студът ни изненада отрано и вече трябва да се поразтърсим по магазините за топли зимни обувки на детето. Но как да ги изберем?

Предлагаме ви няколко полезни съвета при избора на зимни обувки за вашия малчуган.

1. Не само лепена, но и шита

Един от критериите, според който трябва да избирате обувката, е нейната подметка да е лепена и шита. По това ще разпознаете и качествената обувка. Ако тя не е обшита, пригответе се до няколко седмици да се разделите с нея или да я занесете на ремонт. Особено ако детето ви е активно и се движи много.

2. Седем-осем милиметра по-голяма

Златното правило за зимната обувка е тя да бъде с няколко милиметра по-голяма от ходилото на детето – най-добре 7 – 8 мм. Така, освен че ще можете да го обуете с по-дебело чорапче, детето ще се чувства и по-свободно в новите обувки. Има и нещо друго – по-голямата обувка през зимата създава затоплящ ефект. Ако палецът на мама влиза свободно, докато детето пробва обувката, значи сте на прав път.

3. Супинатор

Всяка качествена обувка трябва да има супинатор. Това е малко „възвишение” на стелката на обувката – около 14 – 15 мм високо. То регулира начина на стъпване на детето, следвайки анатомичната форма на стъпалото.

4. Не пренебрегвайте подметката!

Особено за подрастващите, подметката е много важна. Така например 1-годишното пеленаче трябва да стъпва на 5 – 7 мм подметка, за да успява да пази равновесие. Двегодишните е добре да носят обувки с подметка от 8 – 12 мм. И разбира се, тя трябва да е мека, еластична и гъвкава.

5. Естествено, естествени!

Разбира се, най-добре е зимната обувка да бъде от естествена материя. Тя държи топло, не спарва и ако е наистина качествена – няма и да пропуска влага. Ако все пак решите да не залагате на естествената кожа, имайте предвид, че детето трябва да носи тези обувки кратко. Едни гумени ботушки, например, доста ще спарват крачетата и могат да създадат проблеми на детето.

И накрая, не забравяйте, че детето расте бързо и тези обувки ще са на боклука следващата зима. Затова не се притеснявайте колко ще издържат – важното е да са удобни и да не пропуснат сняг.

 

Затлъстяването в ранна възраст може да убие детето ви!

Всяка майка се радва, когато детето си похапва, а не е злоядо. От векове у нас е залегнало убеждението, че малчуганът трябва добре да е нахранен, и дори натъпкан. Даже и на детенцето хич да не му се яде на момента, мама го тъпче, докато не му се пръсне коремчето.

Вярно е, че в ранна възраст децата трябва да са сити, защото иначе имунната им система отслабва. Но има граници и норми, които трябва да се спазват, и ако бебето се прехранва, на по-късен етап от живота това може се окаже пагубно за здравето.

Последиците от затлъстяването са толкова жестоки, че някои от тях могат да имат летален изход за вашето дете, ако не вземете мерки навреме. Прехранването на бебето след време може да се отрази на здравето му, особено ако прекалявате със захарта. Така можете да докарате диабет на детето си и да го направите инсулинозависимо още от ранна детска възраст. А както знаем, диабетът е бичът на века, той не е лечим, а последиците от него са фатални.

Ако пък прекалявате с белтъчините и храните прекомерно малчугана с мляко, яйца и пр., след време има голяма вероятност детето да развие подагра.

Същото се отнася и за мазнините. Макар че те снабдяват децата с много енергия и бързо ги засищат, прекаляването с мазните продукти води до атеросклероза след години. Атеросклерозата е най-масовият убиец на съвременния човек. В България сърдечносъдовите заболявания са най-често срещаните и причина Номер 1 за високата смъртност. Това се случва именно защото децата още от ранна възраст се прехранват.

Затова майките сами трябва да въведат хранителен режим в менюто на детето си веднага щом видят, че страда от наднормено тегло. Затлъстяването не е шега! Неслучайно, слабите хора са по-здрави и живеят по-дълго.

 

Как да съчетаем бизнеса с майчинството?

Вече не живеем в Средновековието. В XXI век да си еманципирана жена е толкова често срещано, че самото определение „еманципирана” вече придобива друг характер. Особено пък що се отнася за България, женското съсловие у нас отдавна вече съчетава домакинството, майчинството и работата. Българската майка е една от най-всеотдайните, способните и „обиграните” по отношение на раздвояване и разтрояване в задълженията си.

Колкото и да сме опитни и изпечени обаче, и ние, работещите майки имаме нужда от помощ, както всеки Супермен си има сайдкик. Този помощник в семейството трябва да е мъжът, но за съжаление, родните представители на силния пол понякога са доста мързеливи и неотзивчиви.

Именно в мъжа до вас се крие разковничето на перфектната бизнес-мама – чудесна майка и изряден служител. Ако таткото не помага в грижите с детето, в домакинските задължения и оставя всичко на вас, почти невъзможно е да сте пълноценна в професията си. Максимата, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, важи с пълна сила и за успелите бизнес дами. Ако обаче не усещате подкрепа у мъжа си, рано или късно ще започнете да се проваляте в едно от начинанията. Най-често това се случва в работата, разбира се – майчинството винаги е на преден план. Когато таткото не помага вкъщи, той заема ролята на още едно дете в семейството.

Затова ако искате пълноценно да съчетавате бизнеса с майчинството и това да ви доставя удоволствие, а не да ви натоварва психически, просто говорете! Говорете със съпруга си и му обяснете колко важно за вас е да сте добра в работата си, а не просто домакиня. Помолете го да ви съдейства в домашните задължения и в отглеждането на бебето. Разпределете си задачите вкъщи така, че никой да не се чувства „прецакан”. Ще видите каква мотивация, сили и самочувствие ще ви даде помощта на мъжа ви.

 

Внимавайте! Непослушните деца са предразположени към неуспех!

Пакостник, непослушник, невъзпитан, че даже и лош… Това са само част от определенията, които всяка една майка някога е лепвала на детето си. Всеки малчуган е имал периоди, в които е непослушен. Децата, които перманентно пакостят обаче, са предразположени към неуспех. До този извод стигат германски учени след дългогодишни изследвания сред подрастващите.

Оказва се, че лошото поведение при децата, на по-късен етап се отразява на характера им, като вероятността да преуспеят в живота е минимална. Хулиганчетата в крехка възраст си остават такива и когато пораснат.

Според изследването над 60% от непослушковците така и не са успели да се реализират, като голяма част от тях дори са имали криминални досиета. Най-често пакостниците от детството се превръщат в неудачници и в живота, което основно се изразява в несполучлив брак.

Все пак има възможност това да бъде предотвратено, като всичко зависи от мама. Тя трябва да спре още в зародиш лошото поведение на детето си. Когато малчуганът е на 3 – 4 годинки, той започва да проявява „лошата страна” от характера си – не слуша, противи се на всичко, дори може да посегне на родителя.

Всичко това децата правят с една-единствена цел – внимание. В тази възраст малчуганът иска да знае, че вие сте изцяло на негово разположение.

Затова при следващата проява на непослушание просто се усмихнете или дайте някакъв друг знак на детето, че е спечелило вашето внимание. Това е своебразен протест на малчугана, който иска да покаже пред света, че вече има собствено мнение по всеки въпрос. Уважете го!

 

5 заблуди за здравето на детето ви

Има десетки митове за детското здраве, които отдавна са развенчани чрез научни изследвания, но въпреки това, продължаваме да вярваме в тях. Някои ще кажат, че това са „бабини деветини”, но повечето майки например настръхват при мисълта детето им да излезе навън с мокра коса. Имат ли основание?

1. С мокра коса навън?!?

Нямат основание! Според изследване на британски учени няма никакво значение дали детето стои на студено или е току-що изкъпано – дори и на топло малчуганът може да се разболее. Според теста, който са провели между доброволци, имунната система и на затоплените деца, и на тези, които били на студено, работи по еднакъв начин.

2. Ще те стресна, за да спреш да хълцаш!

Да, ама не! Или поне – не винаги. Няма научни доказателства стряскането да помага при продължително хълцане. Но има един изпитан метод, по-нетрадиционен за България, който помагал в 99% от случаите. Глътнете лъжичка захар на кристали! Действа мигновено!

3. Топло мляко за преспиване?

Не! Освен ако не дадете на детето си да изпие преди лягане няколко литра прясно мляко. Едва тогава може да го преспи. Няма данни обаче само една чаша топло мляко да има сънотворно действие.

4. Не плувай след ядене!

Това може да се отнася за нас, по-възрастните, но при децата плуването след ядене не е опасно. При възрастните могат да се получат спазми, заради намаления приток на кръв към мускулите, но това не важи за малчуганите.

5. Глътната дъвка остава в стомаха с години

Това е една от поредните бабини деветини! Суеверие е, че дъвката ще престои в стомаха ви 7 години. Напротив. Веднъж глътната, тя ще излезе от стомаха толкова бързо, колкото и едно погълнато копче, например. До няколко дни дъвката ще е на свобода!

 

Майки, не правете от синовете си чудовища!

Възпитанието в първите години прави от момчето мъж или от момчето – бебе, твърдят някои психолози. Затова мама трябва да подхожда особено деликатно откъм родителски грижи и да не бъде нито прекалено строга, нито твърде да глези момченцето. Както наскоро писахме в Мамита-бг, прекалената майчина обич и грижи могат да превърнат момчето в мамино синче, когато порасне.

„Обратната страна на монетата” обаче е да направите от сина си чудовище. Строгото възпитание може да причини фобии на вашето дете, независимо от пола. Научно доказано е, че когато родителите са прекалено взискателни към подрастващите, у децата се поражда перманентен страх. Те имат неспокоен сън, а на по-късен етап дори могат да се появяват неврологични заболявания.

Според родните психолози пък склонността на българския мъж към насилие се дължи именно на ранното възпитание. Когато детето гледа вкъщи как мама и тате се бият, е съвсем естествено един ден и то да вдигне ръка на жената до себе си. Когато майката постоянно се кара на малкия си син и е прекалено строга и неотстъпчива, детето трупа гняв в себе си. Докато един ден не се превърне в чудовище.

В България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие,

защото нейният съпруг някога е бил жертва на хладното и педантично отношение на родителите си. Границата между разглезването на сина и прекалената строгост е много тънка. Всяка майка трябва за себе си да намери златната среда. За да не се превърне нейното малко ангелче един ден в поредното чудовище.

 

Не възпитавайте мамини синчета!!!

Синдромът „мамино синче” става все по-типичен за България, като нищо чудно и скоро да се превърне в запазена марка на българския мъж. Маминото синче винаги разчита мама да се погрижи за всичко – тя да решава семейните му проблеми, тя да управлява финансите, а ако мъжът все още не се е задомил – мама ще го пере, ще му готви, ще чисти и ще му дава парички. Маминото синче се познава отдалеч, а новото поколение е пълно с този образ. Но кой е виновен за зачестилите прояви на този синдром?

Глезеният син съществува от време оно и неслучайно Любен Каравелов така цветущо го е описал в „Мамино детенце”. Днес обаче този „индивид” се изроди и вина за това има само и единствено майката на разглезения син. Всичко тръгва от първите седем години и завършва в дълбока старост – веднъж станал мамино синче, мъжът не може да бъде променен, той си остава такъв до живот. Единствено майката е способна да промени това, и то още в първите години от възпитанието на мъжката си рожба.

Какво се получава днес обаче? Съвременният модел на семейство корено се различава от този по времето, когато е творил един Любен Каравелов. Днес все по-често под семейство разбираме само мама и дете, а таткото е неизвестен или встрани от живота на рожбата си. В България вече почти всеки втори брак завършва с развод. На майката й се лепва прозвището „самотна”, а тя пък убива самотата си, задушавайки своето дете. Мъжката рожба най-страда в подобни случаи – научно доказано е, че мама повече обсебва сина, отколкото дъщерята. А когото в семейството няма мъж, майката се вкопчва в мъжката си рожба и създава мамино синче.

Още с първите стъпки на момченцето, майката го спира, спъва го. „Миличък, не ходи там, ще се удариш”, „Миличък, ела при мама да не паднеш” – всяка една подобна реплика от страна на майката, макар проява на загриженост, забива детето и го демотивира. Спира адаптацията. Когато порасне, преди всяка своя стъпка ще пита мама „Може ли” и „Редно ли е”.

Вместо това, оставете малчугана да походи и сам. Нека падне! Нека се научи и да става, след като падне. Какво като ожули малко коленете? Нали ще се превърне в мъж един ден!

Когато пеленачето започне да пораства и иска само да се храни, с лъжица и вилица, както големите, оставете го. Какво като се омаже целият с пюре или изцапа навсякъде с храна?! Оставете малкото момченце да докаже пред света, че може да се храни и само, за да успее един ден като мъж сам да изкарва прехраната си, а не да търси отново мама.

Майки, не възпитавайте мамини синчета! Възпитанието на мъжката рожба е деликатно и докато момиченцата от малки са по-самостоятелни, то момченцата са по-зависими от мама. А когато и мама стане прекалено зависима от сина си, той се превръща в мамино синче.

 

5 лесни начина да свикнем малчугана с детската градина

Плачът на детето през първите дни в детската градина къса сърцето на всяка майка. Адаптацията на малчугана в новата обстановка, където има толкова непознати, е трудна. Малко са децата, които лесно възприемат детската градина. Предлагаме ви няколко съвета как да направите това ново начинание за вашия малчуган приятно.

1. Любимата играчка

Разрешете на детето да вземе и любимата си играча със себе си в детската градина. Дали ще е куклата барби за дъщеричката или бързата количка на сина ви, няма значение. Важното е детето да чувства, че не е само. Взимайки със себе си вещ от къщи, то пренася и топлата атмосфера в детската градина, като по този начин се чувства защитено.

2. Сутрин без мама до градината

Добре е, когато трудно се разделя с мама и плаче прекалено много, друг близък да го придружава до детската градина – тате, баба, леля, по-голямата сестричка или братче… Така детето по-леко ще приема раздялата, още повече, когато мама обещае, че ще го вземе следобед.

3. Учителката

Запознайте се предварително с учителката, като й кажете какво харесва вашето дете, какво не обича. Добре е тя да познава индивидуалността на всеки малчуган от групата. А ако детето ви изпитва някакъв дискомфорт или ви споделя, че учителката е лоша и го разстройва, най-добре го преместете в друга група. Излишно е да натоварвате малчугана психически само защото възпитателката в детската градина не може да помогне на детето да се адаптира или няма подход.

4. Търпение и компромиси

Заредете се с търпение! Детето ще плаче, ще се тръшка, ще отказва да ходи на градина. Говорете му спокойно и нежно! Направете и компромиси – днес го вземете по-рано от занималнята, зарадвайте го. Ако имате на кого да го оставите, един ден от седмицата нека не ходи на детска градина. Така ще свикне много по-лесно с новите условия.

5. Заниманията

Попитайте възпитателката с какво най-обича да се занимава детето ви в детската градина>. Рисува ли си? Има нова играчка там, книжка за оцветяване? Купете му нещо подобно и му го подарете на път за градината. Обещайте, че ако не плаче, утре пак ще има подарък. Но разбира се, не прекалявайте с глезенето.

 

Как да развием интуицията на детето? /Игри за ума/

Интуицията и способността на детето да развива наблюдателността си, да бъде по-прозорливо могат да се култивират от родителите още в рана възраст. Не бива да подценявате малчугана, като си казвате, че е още рано да развива интелекта си. Разбира се, че децата не трябва да се натоварват с излишни и прекалено сложни за тях понятия. Но винаги има и лесен начин да развиете наблюдателността на 4 – 5-годишното дете, без то да се чувства затормозено и умствено изтощено.

Решението е просто – игри за ума. Има ги на всяка възраст и са толкова естествени, че някои от тях родителите ги прилагат всеки ден, без да знаят. Всеки един допълнително зададен въпрос към детето е вид развиване на знанията му. А както знаем, първите седем години са най-важни, затова именно тогава трябва да култивираме у детето неговата интуиция чрез тези игри.

Игри – пътешествие

Когато пътувате с кола (било то от къщи до детската градина), задавайте прости въпроси на детето си от рода на: „Какво виждаш навън?”. Всеки негов отговор трябва да бъде последван от нов въпрос. Ако отговори дървета, попитайте го „Какъв цвят са листата”. Ако са кафяви – защо са кафяви (защото е есен). После накарайте детето да опише есента. Така ще развиете, освен наблюдателността му и речта и изказа.

Ако пътувате по един и същ маршрут, насърчете детето да запомни пейзажа и обкръжаващата среда. Например: „Виж, вчера, като минахме оттук, имаше само две коли, а днес са четири” или „Помниш ли тази градинка с парзалки?”.

Игри „Последователност на действията”

„Какво прави мама?” – Мама готви.
„Какво готви мама?” – Крем.
„Защо мама готви крем?” – Мама готви крем, защото Ани много го обича.

Тези игри са за 2 – 3-годишните, на които сложните изречения са им още непонятни. На подсъзнателно ниво обаче така развивате у детето познавателни способности.

Игри за наблюдателност

Тези игри са подходящи, когато децата са повече. Можете да им помогнете да подредят различни предмети. Едно от децата размества предметите, а след това останалите трябва да си спомнят първоначалната им подредба. Усъвършенстването на наблюдателността е много важно да се тренира още в крехка възраст.

Игрите, в които трябва да се обясни даден предмет или действие без думи, също са много подходящи.

Запомнете обаче нещо много важно! В никакъв случай не правете грешката да поемате ролята на учител. Всичко това е игра и трябва да ви е забавно!

 

Топ 5 на най-абсурдните реплики за захранването на бебетата

bebeМного може да се спори относно методите на захранване на бебето – кърмаче. Някои майки предпочитат поне до шестмесечна възраст да дават на детето си само кърма. Други пък смятат за нормално бебето да се захрани със сокче още след първия месец. Трети пък са толкова педантични откъм хранене и захранване, че до шестмесечна възраст не дават на бебето дори вода. Това обаче е една много дълга и сериозна тема, а ние от Мамита-бг решихме днес да ви занимаем с нещо по весело. Събрахме за вас най-абсурдните реплики за захранването на бебетата и ги подредихме в класация. Някои от тях са наистина безумни.

Номер 5

Мама 1: Бебчо е на пет месеца и още не съм го захранила
Мама 2: Че то от какво живее тогава?!?

Разговорът е между две майки и е публикуван във форума на bg-mamma. Тук личи какви огромни различия може да има в разбиранията на две майки – едната предпочита само да кърми бебчо поне до шестия месец, а другата смята, че е невъзможно човешко същество да живее без обикновена храна.

Номер 4

Педиатърка ме посъветва да започна захранването на 4 месеца с картофено пюре с малко прясно мляко

Тази реплика е типичен пример за скудоумието на някои педиатри в България. По-запознатите майки тук сигурно ще изпаднат в потрес и истерия как е възможно да се дава прясно мляко на пеленаче и още повече – с картофено пюре. Разбира се, всяка майка сама има право да прави избора за своето дете.

Номер 3

Съветват ме да въведа бобеца и лещичката е менюто на 6-месечното си бебе

Някои педиатри може и да ви убеждават, че няма нищо лошо да храните бебенцето си с боб и леща, но повечето специалисти категорично ги отхвърлят поне докато детето не навърши годинка. Семейство бобови са както полезни, така и трудни за храносмилане и често вредят на стомаха на възрастния, а камо ли на бебчето.

Номер 2

Бебето вече е на осем месеца, дай му да си хапне рибка

Тази абсурдна реплика, или по-скоро съвет, заслужено се бори и за първо място в нашата класация. Рибата определено е полезна за човека, но е твърде рано осеммесечно човече да се храни с риба. Особено ако бебето все още не е захранено, какъвто е бил случаят при тази абсурдна реплика. Според специалисти риба може да се дава на детето едва след навършване на 10 – 12-месечна възраст. Иначе живакът, който се съдържа, особено в по-мазните риби, може да увреди нервната система на бебето.

Номер 1

На 3-месечното си бебе давам само готвена манджа, каквато ние ядем

Репликата е на санитарка от Шейново, която разказва пред няколко майки как е отгледала сина си. „Като сваря манджата за нас и обера рядкото отгоре, слагам го в шишето и синът ми си го омита цялото. Ушите му плющят!” Ето на това му се вика захранване.

Коментарите оставяме на вас!