- сряда, юли 30, 2008, 0:09
- Бременност, Родители
- 223 views
“Тя се притисна в неговите мъжествени прегръдки, опря заруменялото си лице на широките му гърди. С глас, който трепереше от щастие, му прошепна новината, че ще става баща. Неговите очи се разгоряха, погледна я влюбено и я повдигна със своите силни ръце към себе си и я целуна горящ от щастие…”
Това е една от най-очакваните представи на нормалната жена, за това как трябва да реагира съпругът й при новината, че е бременна. За съжаление в действителност бъдещите майки не срещат нито широките гърди, нито мъжествените ръце на половинката си, а усещат смутения поглед и изказвания, че това не е възможно…
От конфликта между действителното и очакваното поведение произтичат много първоначални неприятни усещания и разочарования, които понякога остават в подсъзнанието дълго време. Фактът, че ще стане майка, е за жената преживяване от голяма величина. Жените са били възпитавани, а и сега се възпитават така, че да схващат своето майчинство като една от жизнените кулминационни точки. Разбира се, жената в такова положение е развълнувана, трогната и щастлива, защото вече и тя се присъединява към “онези другите”, но същевременно е несигурна и разтревожена как ще премине всичко това, ще бъде ли сполучливо и главно, как това ще въздейства на отношението й към съпруга. Именно в този момент тя се нуждае от успокояване, подкрепа и мъжът до нея се явява единствената личност, на която тя може и трябва да се опре.
Цялата статия