Има издания, които рядко отваряме, но ревниво пазим в домашните си библиотеки. Често ги наследяваме от родителите си или пък самите ние подаряваме такива „вечни“ книги по специални поводи, за да се превърнат в дългогодишен спомен. Такива издания са енциклопедии на различни теми, албумни издания за пътешествия и изкуство или… сборници с афоризми и сентенции.
Такива книги с мъдри мисли, цитати и послания ни вдъхновяват в различни ситуации. Читателят оценява универсалния им характер и възможността да прочете прозорлива поука за битови или екзистенциални теми. Макар да попадаме на безброй крилати фрази из социалните медии, които използваме, четенето на афоризми и сентенции от книга е задълбочено занимание. Кратката формулировка и остроумният език ни кара да прочитаме по няколко пъти крилатите фрази, да ги осмисляме, а често и да ги приемем за лично житейско верую.
Източник на изображение: pexels.com
Най-новото издание с мъдри мисли, което си струва да добавим в библиотеката си, е „Най-умните афоризми на света“ (издателство „Кръг“). То включва близо 400 страници с цитати от най-значимите им произведения и размишенията на редица писатели от световната литература от XVI насам като Лев Толстой, Сервантес, Антон Чехов, Виктор Юго, Достоевски и други. Различните теми оформят раздели за образованието и книжнината, брака и изкушението, грижата за духа, вярата и Бог, смисъла на съществуването и идеалите, любовта и щастието, страданието и състраданието и др. Съставителката Лидия Геловска формулира много точно в предговора си за кого са предназначени сборниците със сентенции и мъдрости: „Универсалността на тази книга е безспорна – тя е за улегналите, търсещи мир и утеха; за младите, лутащите се между заблудите и истината. Тя е едновременно комедия, политически трилър, сатира на обществото, исторически и духовен пътеводител“.
Същото издателство от няколко години поддържа инициативата за издаването на поредица джобни издания (12*16 см, с обем 128 страници) с афоризми и мъдри мисли, като всеки том е посветен на прозренията на конкретен писател, философ, мислител. Досега са излезли от печат томчета със сентенции на Оскар Уайлд, Гьоте, Стефан Цвайг, Антон П. Чехов, Джордж Оруел, Джеръм К. Джеръм, Достоевски и Толстой. В тях ще намерите както неподправен хумор и самоирония, така и истински бунт към недостойното и несправедливото.
Стойностно издание по темата е и сборникът „Пътят на мъдростта“ (издателство „Изток-Запад“), чийто съставител е Огняна Иванова. Този солиден том от близо 400 страници включва афоризми и сентенции на повече от 120 писатели, политици, мислители, учени и други значими исторически обществени личности. Или както гласи подзаглавието: „От Августин Блажени до Ярослав Хашек“. Тук ще попаднете на умотворения на Айнщайн например като: „Музиката и котките са единственото решение на житейските несгоди“ или „Три велики сили управляват света: глупостта, страхът и алчността“.
Наред с новите книги с афоризми и сентенции в семейните си библиотеки все още съхраняваме и прелистваме при нужда изключително пълното и богато издание (640 страници) „Мъдростта на вековете. Мисли, афоризми, крилати изречения и народни мъдрости от 30 столетия“ (издателство „Наука и изкуство“). Този сборник се утвърждава през годините като авторитетно и търсено издание, като е преиздаван няколко пъти през 70-те години, а днес все още е сред желаните антикварни находки. Практически в него можете да намерите находчиви прозрения за всички важни житейски и духовни теми. Книга, която вече 50 години изпълнява мисията си и все още не може да бъде напълно заменена от новите издания с мъдрости
По повод историята на афористиката и създаването на сборници със сентенции най-богат опит имат французите. Сред първите книги с афоризми нареждаме „Опити“ на Монтен, която той пише в последните 20 години от живота си и публикува в края на XVI век. Макар в тази епоха да се следват мисловните рамки от гръко-римската култура, Монтен се обръща и към личните си преживявания и излага своите убеждения, вкусове и предпочитания за уединението, неравенството, несподелената слава, възрастта, молитвите, празните думи и много други теми, без да следва хронологичен ред или логическа последователност.
Отново от френската школа е и Франсоа дьо Ларошфуко (1613–1680), който през целия си живот с творбите си осмива абсолютизма на Ришельо и Мазарини. Остава в историята с образа си на негативния сатирик изобличител. В книгата си „Максими“ пише срещу лицемерието, негативизма, егоизма, които са превзели света на човека.
Сред майсторите на кратките словесни форми е и Никола дьо Шамфор (1740–1794), също французин. Негова е крилатата фраза за клеветата, че тя е досадна като осата. „Не бива да правите никакво движение, освен ако не сте сигурни, че ще я убиете. В противен случай тя ще ви нападне още по-ожесточено“.
Полякът Станислав Йежи Лец, поет, афорист, сатирик и преводач, става популярен с изданието си „Невчесани мисли“, което в Полша излиза от печат през 1957 г. В България излиза десет години по-късно, с илюстрациите на художника Борис Димовски, и още веднъж през 90-те години. Оттогава не е издаван повече. Някои от неговите сентенции стават толкова популярни, че се превръщат в част от речта като „В дома на обесения не се говори за въже“, „За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението“, „Спрете Земята! Искам да сляза!“ и „Прозорецът към света може да се затули и с вестник“.
Когато става въпрос за българския принос към афористиката, не можем да не споменем опита на П. Р. Славейков, Стоян Михайловски и Димитър Подвързачов, а в по-късно време и на Радой Ралин.
Афоризмите и сентенциите са мисловните бисери, в които съвременният човек търси себе си и то най-вече духовния си облик. Мъдростта на велики умове ни води по пътя на възвишеното, доброто, значимото. Сборниците с афоризми ни припомнят човешките изпитания през вековете и ни учат как да „настройваме“ светогледа си.
