Канабисът е известен от хилядолетия като средство за стимулиране на апетита и насърчаване на консумацията на храна. Oтдавна се използва и за лечение на анорексия и свързаните с това хранителни разстройства. Съвременните изследвания установяват, че връзката между ендоканабиноидната система и заболявания като анорексия е много по-дълбока отколкото се е смятало преди. Въпреки че канабисът е изследван като потенциално средство за лечение на анорексия и свързаните с него хранителни разстройства в продължение на десетилетия, резултатите не винаги са били положителни. Хората, които започват да се захранват или пък трябва да им се увеличи апетита често приемат канабис под формата на семена. В Seedsmafia ще откриете разнообразни сортове феминизирани семена канабис и ще можете да изберете тези, които ви допадат най-много.
Проучване, публикувано през 1983 г., установява, че синтетичният аналог на THC дронабинол е довел до „малко, но значително“ увеличаване на теглото при страдащите от анорексия в сравнение с плацебо и без значителни неблагоприятни психотропни ефекти. Друго проучване пък за употребата на канабис при възрастни жени, страдащи от анорексия, показва, че канабисът може да бъде особено полезен за психологическите симптоми, които вървят ръка за ръка с анорексията.
Няколко проучвания, изследващи животински модели на анорексия, също установяват, че прилагането на THC води до увеличаване на теглото и подобряване на апетита при тестваните. Едно проучване установява, че при мишки с индуцирана на базата на активност анорексия ежедневното приложение на 0,5 mg THC „намалява преживяемостта“ в тестовата група, но увеличава скоростта на хранене при оцелелите. Ежедневно приложение на синтетичен анандамиден аналог, OMDM-2 (3 mg / kg), увеличени скорости на хранене, без да се засяга общата преживяемост, но недостатъчно, за да се обърне загубата на тегло.
Въпреки това, изследователите все още проучват как канабисът може да повлияе на теглото като цяло и са предположили как е възможно някои потребители на канабис да имат по-нисък ИТМ (индекс на телесна маса) въпреки по-високия прием на калории.
Канабисът стимулира ли апетита?
Съществуват множество проучвания за ефекта на канабиса и канабиноидите върху анорексията, причинена от заболявания като рак, СПИН или хепатит.
Проучване на фаза II от 1994 г. за ефекта на THC върху апетита на пациенти с рак установява, че от осемнадесет субекта, 13 съобщават за подобрение на апетита след употреба на THC и без значителни неблагоприятни ефекти. На тази основа, канабисът се счита за ефективен и безопасен стимулант на апетита за пациенти с рак.
Въпреки че различните проучвания там могат да се различават значително по резултати, ясно е, че ендоканабиноидната система има важна роля в управлението на апетита и храненето. Тези проучвания са позволили на учените да разберат по-задълбочено основните механизми на ендоканабиноидната система и обширната роля, която тя трябва да играе в регулирането на основни биологични процеси като апетит, прием на храна и ситост.
Ендоканабиноидната система и регулиране на приема на храна
С напредването на нашето разбиране за ендоканабиноидната система започва да се очертава ролята, която играе в развитието и управлението на заболявания като анорексия.
Изследване, публикувано през 2005 г., установява, че при лица, страдащи от анорексия или преяждане, кръвните нива на ендогенния канабиноид анандамид са значително повишени, въпреки че те остават нормални при пациенти с диагноза булимия. Също така се установява, че нивата на анандамид са обратно свързани с нивата на грелин, друга молекула, която участва в регулирането на апетита и приема на храна.
Връзката между грелина и ендоканабиноидната система е проучена задълбочено и се наблюдава, че THC от канабис може ефективно да действа като стимулант за производството на грелин при пациенти с рак, получаващи химиотерапия.
Ролята на грелина е да стимулира периферната нервна система и мозъка, за да предизвика усещане за глад, когато стомахът е празен. Ако грелинът отсъства по някаква причина (при пациенти с химиотерапия, някои лекарства инхибират освобождаването на грелин), не се усеща глад, дори ако стомахът е празен. По този начин, пациентът може да стане анорексичен.
Като се има предвид, че анандамидът изпълнява много от същите биологични функции като THC, разбираемо е, че при пациенти с преяждане, анандамида би насърчил прекомерното хранене. Не е ясно как анандамида при пациентите с анорексия влияе върху способността им да се противопоставят на желанието за ядене обаче.
Може ли дисфункционална ендоканабиноидна система да причини анорексия?
Не само, че ендоканабиноидната система е фундаментална за регулирането на апетита и приема на храна, сега се смята, че анорексията и свързаните с нея разстройства всъщност могат да бъдат причинени от основните дисбаланси, които потенциално биха могли да бъдат коригирани чрез целенасочени канабиноидни терапии.
В проучване от 2011 г. специалисти изследват мозъка на анорексични, булимични и здрави жени, използвайки позитронна емисионна топография (PET). Изследователите установяват, че страдащите от анорексия проявяват значително общо увеличение на плътността на CB1-рецепторите в кортикалната и подкоровата област на мозъка, докато както булимичните и анорексичните субекти показват значително по-висока плътност на CB1-рецепторите в определен регион на мозъка, известен като кортекс. Установено е също, че нивата на естествените ендоканабиноиди са значително по-ниски както при булимията, така и при анорексията.
Изследователите предполагат, че при страдащите от анорексия цялостното увеличение на плътността на CB1-рецепторите може да бъде компенсаторен механизъм за недостатъчно активна ендоканабиноидна система. Според тях увеличаването на плътността на CB1-рецепторите в островната кора, наблюдавано както при булимиката, така и при анорексиците, вероятно ще бъде свързано с основната дисфункция на системата за възнаграждение за удоволствие, тъй като за кората е известно, че участва в тези процеси.
